Тези две момичета спасиха хора на АМ „Тракия”

Д ве момичета самоотвержено помогнаха на пострадалите след тежката катастрофа на магистрала „Тракия”, отнела живота на петима души.Ето какво разказаха пред NOVA за станалото Моника и Мария.

Минути, след като тирът с турска регистрация къса мантинелата, навлиза в насрещното и помита куп коли, Моника и Мария пътуват към Бургас. Двете момичета се прибират в родния си град.

АПИ: Мантинелата не е причина за катастрофата на "Тракия"

„Просто спряхме колата в аварийното платно, сложихме си по една маска и тръгнахме натам. Отидохме, видяхме колите, видяхме целия ужас който се беше случил и общо взето се втурнахме веднага. Видяхме, че е имало жертви”, разказва 23-годишната Моника.

Всъщност двете са с медицинско образование, а катастрофата на магистрала „Тракия” се оказва полеви тест за тях. Моника Димитрова е биолог, специализирал научна онкология, и към този момент работи в едно от отделенията на университетската болница „Куинс Медикъл Център” в Нотингам. Планува да учи за лекар. Мария Велкова пък скоро завършва медицина и възнамерява да специализира анестезиология и реанимация. От три години е сестра раниматор, а от скоро и лекар-стажант.

Възстановиха движението на "Тракия", шофьорът на тира сред загиналите 

„Аз абсолютно не съм виждала нещо такова. Едно е да го видиш на работа, друго е да го видиш, когато се е случило и е много по-страшно. Със сигурност се изплаших, никога не съм виждала такава гледка, точно когато е станала. Беше си доста страшно и неприятно, просто трагедия”, споделя Моника.

„Може би ние минахме минута, след като се беше случил инцидента и още не бяха дошли линейки. Не ми е минавало през ум, че ще сме едни от първите, които ще спрат, за да помогнат с каквото могат. Честно казано аз не мога да кажа, че медицински сме помогнали кой знае колко много, защото ние видяхме единия млад мъж, който беше в много тежко състояние. След нас дойде лекар, който също е пътувал. Щом разбрахме, че там има лекар, просто отидохме при момичето, което беше в по-добро състояние. Решихме, че на нея повече ще можем да помогнем”, разказва Мария.

И Моника, и Мария започват да търсят пулс, знак за живот и стигат до оцелялата млада жена, шофирала един от автомобилите. Спътникът и за жалост вече не е жив.

„За жалост починалите бяха повече от оцелелите.Ние решихме да се фокусираме към оцелялата жена, на която всъщност можехме адекватно да помогнем. Камионът имаше дим и след това просто се запали, докато ние бяхме точно до него. И просто изместихме тази жена от другата страна”, спомня си Моника.

Въпреки ужаса Моника и Мария запазват самообладание. Считат това за малък опит от дейността си в болничните отделения. И съжаляват единствено за животите, които не са успели да спасят. Миризмата на кръв и дим от запаления камион дълго остава в съзнанието им, дори след прибирането в родния Бургас. Двете са убедени, че човешкият живот няма цена. Но след преживеният ужас, който не се учи от учебниците, Моника и Мария са убедени, че изборът им да спасяват животи е правилен.